ПРОЗЍНВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); прозѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Прозявам се. Койчев се събуди твърде късно. Протегна се лениво.., прозина се няколко пъти подред. Ц. Церковски, Съч. III, 122. — Върви да си лягаш .. — каза той [бай Нончо]. Прозина се шумно, влезе в стаята си и няколко минути по-късно здравото му хъркане се чуваше в кухнята чак. А. Гуляшки, СВ, 167. Прозина се [Самарски] сънливо и като разтърка челото си, провлечено каза: — Няколко нощи не съм спал. В. Нешков, Н, 8. Докладчикът говореше вече четвърти час и Евтим скрито се прозина. О. Бояджиев, П, 101.